Здравейте,

Казвам се Виктор Николов и се обръщам към Вас с молба за помощ!

Живея в гр. Варна, на 32 години съм, семеен с едно дете. Образование - “висше”, по професия съм продавач-консултант в компютърна фирма.

 

Ще Ви разкажа накратко моята история.

До юни 2009 г. не бях боледувал почти от нищо, не бях ходил и на лекар. След някаква вирусна инфекция вдигнах малко температура, почуствах се зле и по настояване на майка ми, а и заради детето реших този път да отида до спешен кабинет. Прегледаха ме и изписаха антибиотик. Още на третия ден забелязах силна промяна в урината, температурата не спадна и се наложи да отида пак на лекар. Този път ми взеха кръв и урина, установиха креатинин 230 и така се озовах в болница “Св. Марина”, Варна. Прегледаха ме отново в спешен кабинет. Казаха, че вероятно е нещо свързано с бъбреците и ме приеха в пропедевтика, тъй-като в нефрология нямало свободни легла.

 

В продължение на четири дни ми правиха различни изследвания, прегледи, но така и не установиха каква е вирусната инфекция. Състоянието ми започна да се влошава, температурата от 37,2 започна да се повишава, смениха 3 антибиотика и чак на петия ден ме преместиха в нефрология вече с креатинин 750. Същата вечер ми направиха първата хемодиализа. Обясниха, че е добре да се направят няколко диализи, като така ще подпомогнат бъбреците и те ще започнат да работят.

 

На другия ден ми направиха биопсия при високо ниво на креатинина. По-късно се разбра, че никой друг не прави биопсия при такива високи стойности и че не е трябвало да се съгласявам, но тези дни бяха кошмарни за мен и семейството ми и нямахме и най-малка представа кое е правилно и кое не (пък и не съм медицинско лице).

 

И така прекарах един месец в болницата, като състоянието ми се влошаваше с всеки изминал ден. Не можех вече и да се храня. Започнах да повръщам кръв и се чувствах все по-зле. Кръвната ми картина беше изцяло “срината”. Тромбоцитите паднаха до 16. Правиха още много други изследвания и впоследствие установиха, че имам “васкулит на малките кръвоносни съдове” – автоимунно заболяване.

На 30-я ден казаха, че ме изписват, като за да ме стабилизират ми преляха кръв, плазма и др. Изписаха ме  в “добро общо състояние” - нищо, че тромбоцитите ми бяха 26,  казаха че са си свършили работата и оттук нататък “каквото сабя покаже”.

Лека по лека се изправях на крака. Ден след ден започнах да се храня, спрях да повръщам, започнах да се стабилизирам. ОЦЕЛЯХ..., но за съжаление бъбреците ми не работеха – от 100 ml урина стигнах до близо 2 литра, но пак не чистеха.

 

Ходихме и в София, в Александровска болница. И там също потвърдиха, че бъбреците ми са със запазени размери, но не чистят кръвта. Консултирахме се с много други лекари – все с надеждата, че може да стане чудо и те да започнат да работят, но уви...

 

Вече 2 години и 6 месеца съм на диализа - 3 пъти в седмицата по 4 часа. Диализата изсмуква всичко от теб, докато накрая не останеш бледо копие на собсвеното си Аз.

Органите започват да се скапват един по един  и се превръщаш в негоден за трансплантация. От там се превръщаш в жив труп, тежест за околните и единственото което остава е да чакаш Смъртта да ти разпише сметката в края. В България този процес е ускорен в пъти повече заради некачествената техника и недостига на лекарства. Бъбреците ми вече са се свили до такава степен, че вече единствения начин остава трансплантирането на нов бъбрек. Майка ми искаше да стане донор, но след направените изследвания в Правителствена болница се оказа, че поради здравословни причини тя не е подходяща. Баща ми е с кръвна група АB, а аз съм В. Направихме много проучвания за други болници в Европа, изпратихме епикризи и др. медицински документи в много клиники и получихме оферта от Германия. Там ни обясниха, че могат да извършат трансплантация от жив донор (в случая баща ми), когато донора е с друга кръвна група – правили са вече такива трансплантации. Това е лъч светлина и надежда, че мога да получа нов бъбрек за да живея пълноценно, както доскоро.

 

За съжаление предложената оферта е непосилна за мен и моите родители. Стойността на операцията за двамата е 120 хиляди евро. Молбата ми е всеки, който желае и има възможност да помогне да се отзове на моят ЗОВ ЗА ПОМОЩ!

 

ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ!